Лайняната река

Скритият в мен фекален звяр напоследък започва все по-убедително да демонстрира присъствието си, надавайки отривисти гърлени ревове с тектонична тежест и ураганна тяга.

Припряни сутрешни залпове стряскат невинните странични наблюдатели, децибелите достигат нива на разпалена моторна резачка, а чаршафите звучно плющят по краищата като пиратско корабно платно.

Спонтанен рязък изстрел в движение подпалва кратък миг на болка в работния край и без това изстрадалия ми духов инструмент и мога да се закълна, че чувам отчетливо резониране от най-близкостоящия чинел.

От сухи звънки сутрешни трели, огласящи ехтящия празен мавзолей, до подмолни влажни изпускания на тежки уханни фракции вечер пред компютъра, покривам целия спектър.

И звуково и мирисно и на моменти, уви, цветово.