Лайняната река

Не знам дали прибързаното обявяване на концерта на полските ненужно прехвалени прогресари беше нарочно, с цел да индуцира настроения в стил "Е, щом Pantommind ще свирят и там, за кво да ходя да ги гледам сега, по-добре направо тогава, пък и заедно с поляците, тамън ше спестя някой лев".

Скъпи ми представители на целокупния персонал от местния клон на хемороидно червения конгломерат от пролетарски крадци, лъжци и изедници, наречен Уникредит Булбанк,

Държа да ви уведомя, че думите са безсилни да опишат презрението, с което гледам на долното ви жалко съществуване.

Искам да уведомя съвсем културно и незлобливо всички родни музикални величия, които имам честта да познавам, за следното:

Скъпи съотечественици,

Драги ми безличен анонимен съпорте на хост.бг,

Допускам, че не осъзнаваш факта колко незначителен боклук си и че колкото и да се опитваш с нагли и явни лъжи да се изкараш невинен в една нелепо проста ситуация, няма как да ти мине номерът.

Драги ми другарю проф. Найден Андреев,

Държа да ви уведомя, че присъствието ви наоколо и съществуването ви като цяло предизвикват у мен изключително нищожно впечатление и келвиново нулев респект.

За скромната ми персона вие представлявате една жалка изветряла пръдня от тъмното минало, в което властваха дебелокожие, шуробаджанащина и повсеместна крещящо нелепа некадърност.

И в което наглите ви затлъстели и гъзолизещи ваши себеподобни се окопаваха на синекурни обществени позиции и си разделяха лакомо изстисканото от обикновените хора.

На които пък им се налагаше да се редят на опашка, за да дишат чист въздух от процепа под вратата на затворническа килия в Белене, ако се осмелят да изразят някакво различно мнение.

И именно самозабравилата ви се самовлюбеност ви измести от Голямата Държавна Хранилка. Съответно колкото и да подсмърчате по славното минало, тези времена никога няма да се върнат за вас.

До края на жалкото си незначително съществуване ще се държите един за друг, ще стискате трохите, спускани ви по милост и ще хленчите.

Защото до един сте долни червени, клонящи към наситено кафяво боклуци и коефициентът ви на полезно действие е дълбоко отрицателен.

Никога за нищо не сте ставали, никога за нищо няма да ставате и на никого не сте потребни. Както за мен, така и за днешните млади хора вие сте никой. Един по един ще измрете всичките и никой няма дори да си спомня за вас.

Защото светът неминуемо се освобождава от ненужните екскременти по добре познатия канален ред.

И вашият ред вече е дошъл, другарю Андреев.

Ослушвайте се за водата.

Колкото и кожи да сменяте и на каквито и видове бизнесмени да се опитвате да се дегизирате, винаги ще си останете същите прости, безпросветни, злобни и комплексирани ченгета.

Които никога не са имали смелостта да се изправят срещу някой равен на тях, въпреки че това им е била работата.

И заради това си придават излишна показна важност и се опитват да юркат и командват тези, които йерархично, финансово и чисто физически са по-малко от тях.

Колкото и да ми помпозничите, да ме заливате с едва ли не императивни бюрократични искания за един на пръв поглед невинно лесен и бърз проект, ще си останете все същите долни бивши ченгели, настоящи "бизнесмени".

Червени боклуци.

Мрете в лайна.

Всичките.

...някой реже нещо с флекс.

Особено в събота сутринта.

Да ти набия пуснат флекс в смрадливия космат гъз, да ти набия. С диск за рязане на дърво, че е по-рошав.

Който и да си.

Скъпа ми Катрин от Цюрих,

Може би ще внеса малко негативизъм в добре подредения ти като пощенска картичка швейцарски свят, но държа да споделя, че въпреки очевидните разлики в отношението, въпреки пристигането ти на бял кон и получаването на всякакви преференции, свободен достъп, добро отношение и позиране от артистите, липса на други ангажименти и т.н., аз пак съм по-добър от теб.

Може да съм най-долният половин човек от всички в екипа - идващ от страна, за която никой не е чувал, говорещ неособено убедителен английски и търпящ тихо леко насмешливото отношение към него.

Може да съм все зает да бъде момче за всичко на сцената и да ме карат да търча и да се разправям с неща, които нито са ми в компетенцията, нито в преките задължения.

Може всеки път да съм гледан лошо, когато се осмеля да си взема апарата, за да пощракам, вместо да "си върша работата".

Може когато все пак намеря време да го направя, никой да не ми обръща внимание, вместо да ми се радва и да ми позира за по-добра снимка.

Може след това всеки да предявява абсолютни претенции към снимките ми, защото кой съм аз, че ще се осмеля да не ги дам.

Защото не съм перфектен поданик на перфектна държава с перфектни маниери, перфектна работа като джава програмист, перфектно хоби на "рок фотограф", заради което самите артисти да ме канят да ги снимам, перфектен английски и перфектно самочувствие.

И въпреки това правя по-добри снимки от теб.

PS: имаш петно на матрицата на D3-то си. Явно дори в перфектния свят понякога се случва да се появи малко мръсотия.

Пръскам щедри количества пари, които нямам, за да подновявам мястото за живеене, което не харесвам, с оглед допълнително да се окопая в държавата, в която не искам да оставам, за да продължа да търкалям живота, който не искам да живея.

В съответния процес ми се налага тотално да зарежа ежедневието, което ми е дотегнало, но поне беше подредено и сигурно, да спра да бачкам това, което не ми се работи, да спра да се мъча с всекидневните упражнения над музикален инструмент, който не ми се отдава, както и тренировки с тежести, чиито количества дори ме срам да цитирам.

Налага ми се всекидневно да се надлъгвам и надприказвам с представители на трудовия бранш, далеч по-изкусни в тази дисциплина. Умело подмотващи се, оплескващи през пръсти това, което ще ти се налага да търпиш години напред, за сметка на това наглеещи и безочливи до екзистенциално необхватни нива.

Единственото малко и незначително нещо, което исках, беше да съм първият, употребил собственоръчно купения си и донесен с тия две ръце чисто нов кенеф с толкова подходящото име VidimaStorm, в момента, в който бъде монтиран.

Дори това удоволствие ми беше отнето и в крайна сметка пуснах една измъчена жлъчна жълто-зелена отровна струя.

Втори.

Вечното второ място.

Скъпи ми приходящи от далечни китни села и паланки, които сте си повярвали, че щом са ви сложили да работите в магазин и вече автоматично сте хванали господ за шлифера и които характеризирате висотата и важността на работното си място главно с безкрайни приказки по служебния телефон с малоумното си семейство (сплотена бойна единица срещу враждебния голям град), с безкрайно отегчените надменни едносрични отговори на всичките ми опити да бъда учтив и със съзнателно упоритото гледане в монитора в стил разкарай-се-най-накрая-пречиш-ми-на-пасианса, докато се опитвам да разговарям с вас...

Скъпи ми приходящи от далечни китни села и паланки, които с годините сте отработили нахалството, умелото подмотване, надценения труд, извъртането на очевидни обстоятелства и всички други елементи на извънградския ви стил, присъщи на строителната гилдия, а сега се опитвате да ги прилагате и на мой гръб...

Яжте ми лайната и хващайте влака за къщи.

Веднага.