Лайняната река

Обвитото във фекални воали вечно мрънкане и изтъкване на неизбежни негативи след прясно отминало свирене изкривява представата за въпросното събитие, а освен това е прекалено клиширано дори за този шлог.

И все пак след беглото споменаване по хейтърска линия, идва време да обявя официално вече наближаващата изява на безвокално-инструменталната формация, в която музицирам.

Предвид рядко подходящото стечение на обстоятелствата в студиото, решихме да си запишем репетицията под формата на целия бъдещ сетлист за идващия концерт. Бях се надъхал, психически подготвил, ритуално смазах застаряващия кардан с машинно масло и наредих колкото можах повече бронзови тенекии.

Съгласяваш се да свириш в група, чиято музика не ти харесва кой знае колко, най-вече с отмъстителната цел да натриеш носа на предшественика ти в нея, когото ненавиждаш поради твърде много причини.

В качеството си на неделима (надявам се) част от пенсионерската група, изпитам моментна бащинска гордост, слушайки новото произведение, прясно записано днес от репете.

Отявленото ми невливане на нов материал в кафявата река напоследък би могло да се оправдае с пост-русийска депресивност, тегаво местене обратно в Мавзолея и други подобни тривиални актове.

Но все пак бих искал да споделя с обществеността, че претенциозната ми група ще се включи в днешния ден на фестивала Кръстопът като не толкова специален гост и не чак хедлайнер, но все пак с известни амбиции за добре подготвена свирня.

Би трябвало да сме на сцената някъде към 8-9 вечерта, мястото е 4KM, който логично се намира на колелото на 4ти километър под Цариградско шосе, във военната сграда при забучения на кол изтребител.

Подготвили сме 30 минутна насирано-масирана програма от цели три композиции, измежду които и прословутото Ново парче, което отново търпи безкрайни мутации и се разрастна с още 2-3 минути.

Тъй като това е събитие, организирано от музиканти за музиканти, е ясно на всеки, че и без това рехавата публика ще е пълна с малки бележничета, в които внимателно се записва кой къде и какво е осрал.

Допускам, че бидейки верни на принципите и възможностите си, ще предоставим достатъчно материал за отбелязване, а пък след това великодушно ви разрешаваме да си го набиете отзад.

А ректумът ми отсега регистрира далечни сигнали за бедствие, т.е. обичайната сценична треска е налице.

Дано и останалото да се получи.

Който не дойде, знае какво да ми яде.

След мислено прехвърляне на всичките литературни клишета, употребявани от празнодумците, серящи смело "музикални ревюта", мисля да се дистанцирам от този противен начин на мислене и просто да споделя, че новият албум на Поркюпайн Трий е неописуемо добър.

Мрачен, но без да е самосъжалителен и хленчещ.

Красив, с липса на каквито и да е излишни мелодраматизми и разточителство.

Различен, с тотална липса на каквито и да е музикални, текстови или мисловни клишета.

Изключително премерен и премислен, така че всяка нота и най-вече всяка пауза си е точно на мястото.

Звуково съвършен, въпреки гадния пиратски рип.

Новият албум на ПТ е в най-чистия възможен смисъл това, което прогресив рокът трябва да бъде в днешно време.

Всичко останало е рециклиране на стари и добре захабени идеи, изсвирени преди много години от едни много талантливи хора в едно по-добро време. А днешното уви вече не е такова.

И Стивън Уилсън много добре го знае.

Вездесъщият цитат на Запа е известен на всички ви, надявам се.

Почти случайното попадне на това клипче от братска Швеция успя да ме накара за няколко дълги мига отново да повярвам, че музиката все пак има сила и може да променя посоката на ежедневното кафяво течение.

Или поне за малкото останали истински хора, способни да провеждат мисъл между ушите си. И докато все още ги(ни) има, краят на гореупоменатия цитат ще продължи да е безусловно верен.

Което пък е едно малко утешение, че все още има макар и малко смисъл в цяложивотната ни музикантска борба с вятърни мелници.

Или поне така се опитвам да си въобразявам.

За нормалните хора може би не е нормално да се тъпчат със зор и псуене барабани в гъзарско двуврато купе, да се прекосява почти цялата мила родина (или поне това, което е останало от нея), за да се свири в почти анонимно мазе пред хора, които са там не защото познават и харесват музиката ти, а по съвместителство в общия случай.

Но аз никога не съм спадал към графата на нормалните, колкото и проблеми щяха да бъдат решени, ако спадах.

Факт е, че Търново е красив, чист и приветлив град, който посещавам винаги с удоволствие със или без повод.

Факт е, че музикантстването е болестно състояние за цял живот и колкото и трезвата мисъл да нашепва (или крещи в някои случаи), че музиката, която се опитвам да правя, не буди почти никакъв интерес у околните, освен учтивото демонстриране на внимание поради приятелство, то това няма да ме спре да я пробутвам навсякъде, където е възможно.

Факт е и че Мелон е много приятен клуб с учудващо добър и чист звук, въпреки минималистичната си сцена, а позитивизмът и искреността на хората оттам могат да сломят временно дори моя хардкор корав кафяв мироглед.

Но за съжаление въпреки тези предпоставки, все пак успях да осера достойно пейзажа, верен на принципите си да се пъна повече, отколкото ми се простират скромните възможности.

Добър съм в намирането на убедително звучащи оправдания, но това не променя факта, че ако бях поне средно добър в инструмента си, нямаше да се осирам зловещо всеки път, когато се налага да транспонирам поредния брейк за намаления си сет, нямаше да се силя толкова да блъскам, въпреки че неозвучените ми томове се чуваха достатъчно добре, нямаше в последния момент преди началото да си настроя барабанчето толкова тъпо, че да няма никакво отскачане и да трябва да го блъскам и него, като резултат от това нямаше да отмалея на половината концерт и да грохна, неуспявайки да си изсвиря собствените неща и навличайки любимата кахърна физиономия, видна от снимковите доказателства.

Както и да е, добавям още малко към все по-големия списък на Нещата-които-трябва-да-се-науча-да-не-правя-за-да-съм-по-добър.

Ето и единственият ми читав кадър от вечеринката, малко преди да пусна поукър фейса.

След успешното провеждане на научен опит, състоящ се от натикване на 24х18 каса с калъф на задната седалка на Хонда Акорд Купе, вече официално мога да обявя, че безвокално-инструментална формация Liquid Pension ще посвири за всичките си трима търновски фена в добре познатия клуб Мелон на 13ти юни, събота, някъде след 22:30 ч.

Ако сте в околовръст и не ви се гледа малоумна родна телевизия в събота вечер, заповядайте на сравнително претенциозна музика, изпълнена по сравнително непретенциозен начин.

Ето и плакатчето, което наплесках бързо оня ден с неоценимото съдействие на всички векторни библиотеки, които съм изпиратствал от демоноида: