Второто място

Пръскам щедри количества пари, които нямам, за да подновявам мястото за живеене, което не харесвам, с оглед допълнително да се окопая в държавата, в която не искам да оставам, за да продължа да търкалям живота, който не искам да живея.

В съответния процес ми се налага тотално да зарежа ежедневието, което ми е дотегнало, но поне беше подредено и сигурно, да спра да бачкам това, което не ми се работи, да спра да се мъча с всекидневните упражнения над музикален инструмент, който не ми се отдава, както и тренировки с тежести, чиито количества дори ме срам да цитирам.

Налага ми се всекидневно да се надлъгвам и надприказвам с представители на трудовия бранш, далеч по-изкусни в тази дисциплина. Умело подмотващи се, оплескващи през пръсти това, което ще ти се налага да търпиш години напред, за сметка на това наглеещи и безочливи до екзистенциално необхватни нива.

Единственото малко и незначително нещо, което исках, беше да съм първият, употребил собственоръчно купения си и донесен с тия две ръце чисто нов кенеф с толкова подходящото име VidimaStorm, в момента, в който бъде монтиран.

Дори това удоволствие ми беше отнето и в крайна сметка пуснах една измъчена жлъчна жълто-зелена отровна струя.

Втори.

Вечното второ място.

Comments

Пиша и трия от доста време. Не знам какво да пиша, дали да се обадя, какво да кажа. Силно е, тъжно е, сдухващо доста, но все пак много хубаво написано. Надявам се да е продиктувано от времето - още няколко дена и пак ще изгрее слънцето. Така че стига с тея мрачни мисли! Моля!