Лайняната река

Въпреки датиращите от години пимп-май-рак мисли, дълго време се бях отказал да облагородявам китайския боклук, върху който се крепи барабанното ми имущество. Като вместо това кроях тайни финансови планове за неправомерно скъпата алтернатива, дело на любимата ми марка.

Скритият в мен фекален звяр напоследък започва все по-убедително да демонстрира присъствието си, надавайки отривисти гърлени ревове с тектонична тежест и ураганна тяга.

Неспазени обещания, цяла сутрин бездействие, обречено чакане на телефонно обаждане и други подобни житейски фекалности се оформят като основателна причина да сменя обичайното подмотване и пропърдяване на деня с импровизирано изстрелване към близката планина.

Мрачното начало на деня още преди зазоряване е белязано от спазматични чревни атаки, кулминиращи в спорадични газови емисии от онова специфично крайно неприятно влажно естество. Чудесен начин да се събудиш.

Когато учтиво и лично те поканят на концерт, предвид алтернативната перспектива да изкараш още една схваната вечер в компютърния стол, нищо друго не ти остава освен да нарамиш 30те кила мегаскъпа японска оптика и да отпрашиш в посока коварно хлъзгащия се мрамор пред НДК-то на културата.