Лайняната река

Отривисти газови залпове разкъсват полусънното ми състояние и започвам схванато да се въртя в чаршафите, опитвайки се да игнорирам пробиващия съзнанието ми звук на нечия параноична аларма, спазваща безкрайно противен ритъм с една липсваща 16тинка.

Симулативните изтребителни игри, задължителната употреба на прякора Маверик и отрупването с прекалено много сглобяеми самолетчета никога не са били съществена част от пре-фекалното ми детство.

Хаотичната диария от друпалски променливи и полуразмити  конфигурационни схеми се блъска в кънтящото ми от бомбардировката съзнание, а подутите трудно нефокусиращи очи и вечно схванатият врат само допълват описанието на поредния фекален работен ден.

Беше може би единственият човек, който искрено се кефеше на нескопосаните опити да се прави прогресив в осраната ни родина.

След поредица мизерно провалили се през годините опити да прихвана удобни за логаритмуване кадри на най-метълската сред природните стихии, реших да оползотворя поредната скучна вечер във висене на балкона, естетично издокаран по гащи, чорапи и разпънат статив.

За никого не е тайна, че изолираното компютърно съществуване през годините довежда до трайни асоциални деформации и невъзможност за принадлежност към ужким нормалното общество наоколо.

Невъзпитано събуден от проникващата през прозореца досадна светлина и от осезателни чревни контракции, обикалям мавзолея схванато по гащи, а чудовищни прозявки деформират брадясалата ми физиономия с отчетливо пукане.

Изтласкването на всеки кръгъл календарен период време през голямата дупка на имагинерния ми вътрешен кенеф дава повод за клиширани равносметки и очертаване на безрадостна перспектива.

Тотално съсипване на време и нерви по всички възможни видове бюрократични процедури, до една усложнени, ненужни и плод на нечий мисловен диаричен напън.

Старият и позабравен филм Fight Club, който е носител на множество философски истини от мизантропичния жанр на модерното ежедневие, освен с всичко друго, блести и със следния вечно актуален цитат: