Лайняната река

Въпреки датиращите от години пимп-май-рак мисли, дълго време се бях отказал да облагородявам китайския боклук, върху който се крепи барабанното ми имущество. Като вместо това кроях тайни финансови планове за неправомерно скъпата алтернатива, дело на любимата ми марка.

За да потвърди всички конспиративни теории относно всеобщата обсраност, добрият ми стар педал реши да сдаде багажа малко след като официално се оплаках от напредналата му вече възраст. Но така е то, тия японци не се научиха да ги правят нещата, ползваш го някакви си 12 години, пък изведнъж вземе, че се счупи.

Трупането на скъпоструващи (и ненужни поради упоритата липса на концертна дейност) барабанни аксесоари продължава с пълна сила, съчетано с лоялността (до степен на лоясалост) към каталога на симпатичните корнуолски момчета Protection Racket.

Съответно резултатът е налице:

След поредния ми пряк досега в любимата на всички барабанни снобари марка, единствено мога да затвърдя и без това категоричното ми мнение, че DW са един безкрайно надценен и незаслужено обожествяван боклук.

След години обмисляне и зяпане с виртуална проточена лига из магазините за барабанни чарколяци и след месеци подмотване, най-накрая се реших да направя логичната стъпка за ъпгрейдване на евтиното, но толкова добре звучащо 13 инчово Тама барабанче.

Кой е най-логичният начин да свършиш неотложна понеделнишка работа, която си отлагал по-голямата част от предишната седмица и естествено не си свършил през уикенда, когато си си почивал от делничното бездействане?

Ами да я заебеш категорично и забавиш с още малко, разбира се.

Както вече не е тайна за никого, вечните ми вътрешни противоречия и широки фронтове от мрачни екзистенциални мисли водят до постоянно обсесивно-компулсивно човъркане на с нищо незаслужилите подобни издевателства изтерзани барабани.

Хората често са склонни към преекспониране на прекомерна фамилиарност когато някой се оттърве от тоя лайнян свят.

Вече е официално, в събота изчезвам от терминал две по посока едно кратко пътешествие из европейските летни фестивали в (не)качеството си на дръмтехник в екипа на баба ви Лита Форд, която противно на очакванията е още жива.

Поклонничеството ми пред образа на черния ситски лорд е отдавна известно на всички, имащи нещастието да споделят кафявото ми ежедневие.