Лайняната река

Последният планиран елемент от мавзолейния мини фитнес е вече монтиран на мястото си след кратка схватка с балконен таван, перфоратор и анкерни болтове.

Крайно нетипичен пролетен ентусиазъм.

Грандиозни вътрешни планове.

Старателно стягане на филоспеда.

Амбициозен и труден маршрут.

Вихрено потегляне с летящ старт.

Какво направих, след като с помощта на безмилостно клекнала от зор кола пренесох всичките си тежести, лост, дъмбели и лежанка обратно в Мавзолея и ги подредих спретнато в нарочения ъгъл за вдигане?

Ами отново теглих един сутрешен ловък шут на големите обли десеткилограмови дискове.

На босо.

Ужасно боли.

Да се еба у слона в стъкларски магазин.

Трудни са сутрин коремните преси, когато си се надигнал по тъмно заради тягостен неприятен сън, натъпкал си се с мюзли в 7 и след това за всеки случай си усвоил остатъците от снощното китайско в 8, воден от моментен хищнически порив.

Тежък ти се струва и принципно лекият лост, който си натоварил с всичките си налични дискове, за да направиш две-три серии за гърди.

Тежко е и да си за пореден път толкова глупав, че да не разгрееш правилно и по средата на първата серия да усетиш толкова добре познатата остра болка в раменната става, заради която трябва да преустановиш всичко.

Сутрешните коремни преси се превръщат в доста неизпълнима трудност след безкомпромисното сутрешно натъпкване с гадно мюзли, чийто срок на годност датира нейде отпреди миналата година.

Което води пък до мисълта, че това писание май трябваше да бъде заведено в кафявата графа, тъй като резултатът още отсега е предизвестен.

При застоялото, летаргично и самотно ежедневие, което съм разработил до съвършенство с годините, единственият работещ метод да преборя латентното съществуване и да направя решителната крачка е чрез класически немски блицкриг - сутрин още докато се усетя, вече съм на 20тата коремна преса, а следобед докато се начудя кога да почна тренировката, вече привършвам първата загряваща серия.

Това ще да е начинът.

Чудя се как успях да я докарам дотам, че да се налага да надхитрям самия себе си за такива елементарни неща.

Още не съм привършил и първата седмица от толкова дълго отлаганото ми завръщане към света на лостовете, дъмбелите, отлятия чугун и телесните миризми, а вече съм заформил първокласна мускулна треска на почти всички основни мускулни групи до стадий на почти пълно обездвижване. Тепърва ми предстоят още два дена от новата програма, които нямам никаква идея как ще успея да постигна, но предвид заглавието на категорията, ще се наложи, макар и с цената на свидни болки и скверни слова.

Нищо, както е известно, болката ме кара да се чувствам жив.

От друга страна, както сме тръгнали с поговорките, казват, че спортът водел само до болести и смърт.

Предмишниците болят, не можеш да пишеш на клавиатурата и си се изсипал на стола като торба с лайна, потен и изморен и смазан.

Защото допреди малко в изблик на моментна обществена значимост си решил да изринеш снега пред входа на вехтия си блок, като причините за това са неясни и включват отчасти някакви заглъхващи отзвуци от кипящата от живот младост, когато трябваше да изразходваме енергията по всякакви начини; отчасти и плахи опити за изкупване на съкооператорската вина, която изпитва всеки барабанист, живеещ и мъчещ се да свири в блок.

Чудиш се кой ли ловък селянин от входа се е сетил през годините да изпокраде всичките лопати за сняг, които едно време се мотаеха из мазето. Кой знае на чия вила от селски характер прашасват днес, защото открадналия ги е или твърде стар, или твърде мързелив, за да ги използва по какъвто и да е повод.

Скапан си, но донякъде доволен, щото си разкършил малко затлъстялата снага, вкарал си малко кислород, ако се съди по доволното хриптене и като цяло се чувстваш малко по-добре, отколкото ако не го беше направил.

Имаше ли смисъл от упражнението? Според един приятел съм се бил преебал да чистя за другите, но аз някакси не съм съгласен с него.

Колко много е способен да псува човек, когато рано сутринта, размотаващ се неориентирано по чорапи, успее с все сила да изрита търкалящия се по земята дъмбел с чугунени тежести? Ами много много.

А защо дъмбелите биват прескачани и заобикаляни от месеци насам, вместо да се използват по предназначение, вече е съвсем друг въпрос...

Велосипедният сезон днес биде официално открит. Тържествено си обещавам тази година да навъртя поне 2000 км, в противен случай ще се наложи да проникна в себе си изотзад, колкото и да е анатомически невъзможно.

И естествено тази вечер нямаше как в прогнозата за времето да не съобщят с крайно злобно задоволство, че пак ще вали сняг. Любка им Кумчева.