Road stories pt.1

След като официално съм вече на турне, ми се струва, че в името на клишето и предвидимостта, трябва да системно да запознавам с развитието му широката общественост, информираща се от настоящия шлог (и възлизаща на 5-6 човека, явно нямащи какво друго да правят).

Телеграфно поточково отчитане по туристическа линия:
 - всички летища в западна Европа нямат безплатен уайърлес, по тоя повод да ми ядат лайната с баварски сос.
 - В Испания е яко, има пространство, архитектура и цялостна градска красота с размах, непостижим за тесните ни булгар хоризонти.
 - град Сарагоса е по средата на някаква неприветлива каменна пустиня, целогодишно духа сериозен вятър, но все пак е страшно красив и впечатляващ град, в който всичко се казва Гоя, който явно е родом оттам.
 - Петзвездните хотели са хубаво нещо и през живота си не съм ял толкова сьомга, колкото успях да натъпча за 2-3те закуски, на които имаха неблагоразумието да ме допуснат.

Трябва да призная, че хората, с които съм в един екип, са страхотни всичките, държат се изключително възпитано, открито и приятелски и изглежда като да са искрени когато ми казват, че се радват да съм с тях. Което определено не очаквах.

Но не мога да кажа, че не ме радва.

Comments

4e koy puk se radva da te vidi tebe to4no ? :)
И аз това се чудех, а то кво, можело.
[...] принципи за вечното отлагане, така и не продължих описанията на миналогодишната си краткотрайна обиколка из [...]