Скъпи спомени

Бръмченето на компютъра е единственият звуков фон на самотното ми вечерно съществуване в рязък контраст с гърмежите и пиянските подвиквания, идващи приглушено от другата страна на пвц дограмата.

Което ми напомня за противоречивия спомен от една абсурдно-идиотска новогодишна нощ отпреди години, която за пореден път ме убеди, че със стомашно-чревния тракт шега не бива и затова ще я споделя тук за вас.

По стечение на обстоятелствата съм попаднал в дебелосерската къща на типичен представител на новия роден елит - наследник на партийнокуфарната новоизпечена бизнес каста, а останалата част от присъстващите са не по-малко неприятна, лицемерна и мазна конюнктура в ъпдейтнат 21-веков, но все така противен вид.

Естествено се концентрирам над студения бюфет и успявам за отрицателно време да погълна всичко, до което успея да се добера, в комплект с неуточнена бройка литри портокалов сок и затова съвсем не съм учуден, когато чрез категорични спазми съм привикан да се преклоня пред фекалните божества.

Залоствам се в семейната баня и сред гумени патета, пешкири и корита, нашарени с весели бебешки мотиви, трескаво се разгащвам и в процеса усещам как еклектичната несъвместмост на плячката от скорошния блицкриг е довела до съвсем закономерен резултат и напиращото през шлюза ще се материализира в едно много специфично агрегатно състояние.

Но няма място за паника, обявява професионалистът в мен, защото сме хванали ситуацията бай дъ болс и вече сме инсталирани в приведена стартова позиция на трона, когато отваряме с апломб вратите Адови.

Положението обаче се оказва почти бедствено - напън след напън изпомпват струя след струя кафява лава, без никакви изгледи за намаляване на дебита, нито втвърдяване на изходния материал. 

Инферналната смрад започва да се просмуква към парти пийпълите, зад мен ври и кипи, а аз приведен замислено зяпам в телефона, който отмерва последните минути до заветния час и се чудя дали ще ме завари тук все още генериращ фекални протуберанси и ако да, как точно ще се оправдавам пред домакините.

За щастие след няколко дълги минути апокалипсисът започва да се поразминава, с отработено движение изстисквам последни капки и с вещина се заемам със зачистването на Бойно Поле Земя.

Успявам да се явя с чист тракт и чиста съвест точно навреме за лицемерното шампанско сред хора, които никога повече не бих искал да виждам.

Явно тялото ми е знаело по-добре и по своя закачлив начин се е опитвало да ме отърве от тях.

Оттогава насам го слушам безпрекословно, особено по кафявите въпроси.

А на който празнува, честита поредна нова година плуване по все същата лайняна река.

Average: 3.5 (30 votes)

Коментирай