Subscribe to Same shit, different day

Same shit, different day

Средностатистическият Ганьо отдавна се е налял с пукница и леко оригвайки се на чесън, едвам дочаква дунавското по бенете, за да подпали с гордост всичката китайска артилерия, която е могъл да си позволи.

С нихилистичната апатия на външен зрител наблюдавам хаоса наоколо - претъпкания от паркирали по врачански паркинг на супермаркета, ръгането с лакти за последните пържоли и луканка вътре, мили питекантропски взаимоотношения между отдавна омръзнали си семейни двойки и прочие добре познати елементи на беге стила.

С приближаването към гейта за полета ти наоколо започват да се мяркат непогрешимо балкански физиономии. Трио неандерталци, издокарани в официалните си анцузи, а единият и с каубойска шапка за разкош, гръмогласно коментира с неутолима злоба всички около тях. Не подозират, че ги разбираш и най-вероятно не подозират, че из европата може и с лична карта. Кво си тръгнáл без паспорт бе, да ти еба майката.

Pages