Subscribe to Same shit, different day

Same shit, different day

Така нареченият коледен дух отново е удавен в кафява реалност и самотата на тъмната стая не предразполагат към нищо различно, освен носталгия по отминали времена и съответния им саундтрак.

Облаци от най-черни мисли тържествено маршируват централно в междуушното пространство, а упоритата болка в главата спорадично се раздира от заслепяващи светкавици на яростно безсилие, точно както нощните часове бавно се търкалят, разделяни условно от ставане от компютъра за кратък оглед на угасналия нощен пейзаж и гълтане на поредния беналгин.

Най-фокусираната представа за празнична атмосфера е да лежиш в тъмното и рязко да изпомпваш мощни бобени пръдни, от които стъклопакетът трепери, кучето се стряска насън, а преялите съседи се сепват в чревоугодническото си посредствено съществуване.

Pages