Subscribe to

Нетипично, но чакам гост. В безцелните моменти преди уговорения час лекичко ми се присира, но позивните не са нищо особено. 

Все пак се усамотявам и присядам небрежно с телефона, мислейки си, че няма да е нищо страшно, но по-добре да отхвърля това задължение, докато няма публика.

Клеча приведен, напъвам се зловещо и очевидно раждам багер.

Междуушното напрежение замазва периферията и концентрира погледа ми над една микроскопична точка пред мен, където микроскопична мушица обитава малкия си свят от фаянс, в абсолютно неведение за мъките ми.

Бръмченето на компютъра е единственият звуков фон на самотното ми вечерно съществуване в рязък контраст с гърмежите и пиянските подвиквания, идващи приглушено от другата страна на пвц дограмата.

Pages