Subscribe to

Тази сутрин още със ставането изпуснах около три кубика и половина природен газ в атмосферата и толкова ми олекна, че нямаше как да не споделя този факт с широката общественост.

Човек дори добре да живее, рано или късно се озовава на другия край на света и му се налага да посещава за известно време работен офис в качеството си на бачкатор.

И като всички други пролетарийни братя по света, не пропускам да прахосам поне два работни часа всеки ден, заседавайки в служебния порцеланов храм.

Нетипично, но чакам гост. В безцелните моменти преди уговорения час лекичко ми се присира, но позивните не са нищо особено. 

Все пак се усамотявам и присядам небрежно с телефона, мислейки си, че няма да е нищо страшно, но по-добре да отхвърля това задължение, докато няма публика.

Pages