Трилър с елементи на хорър

Верен на свинското си амплоа, съм преял свински с пица, което не е нищо ново за широката общественост, седя тежко като хипопотам пред компютъра и чакам неминуемия миг, в който да получа спешна призовка за фекална комисия.

Мигът настъпва и покривам разстоянието до кенефа за норматив като истински професионалист, но никой не напира да се показва.

Напъвам жили известно време, изкарвам 4-5 измъчени чакъла и ставам по живо по здраво с леко разочарование от живота.

След по-скоро кратък, отколкото дълъг момент прерязването се повтаря и то толкова зверовито, че ставам от стола и почвам да ходя из стаята от болка.

Втори рунд на трона, пак няма никой, пак се напъвам до пръсване на слепоочната вена, пак излиза материал малко по милост, този път с нормална твърдост, пак ставам по живо по здраво.

Трета конвулсия, болката направо ме кара да вия като койот.

Тоалетен спринт, пак напъване и умоляване на всички богове с пот на челото, пак няма нищо и изведнъж изневиделица се изсипва зловеща миризлива лава като топъл дъжд, чакан дъжд.

Мога само да кажа, че ако го нямаше това прекрасно достижение на човешкия гений известно като гъзен душ, от този толкова сгъстен във времето хеттрик работният ми отвор щеше да е придобил трайни поражения, които не пожелавам никому.

Или всъщност почти никому.

Те си знаят кои са.