Човек дори добре да живее, рано или късно се озовава на другия край на света и му се налага да посещава за известно време работен офис в качеството си на бачкатор.
И като всички други пролетарийни братя по света, не пропускам да прахосам поне два работни часа всеки ден, заседавайки в служебния порцеланов храм.
Нетипично, но чакам гост. В безцелните моменти преди уговорения час лекичко ми се присира, но позивните не са нищо особено.
Все пак се усамотявам и присядам небрежно с телефона, мислейки си, че няма да е нищо страшно, но по-добре да отхвърля това задължение, докато няма публика.
Клеча приведен, напъвам се зловещо и очевидно раждам багер.
Междуушното напрежение замазва периферията и концентрира погледа ми над една микроскопична точка пред мен, където микроскопична мушица обитава малкия си свят от фаянс, в абсолютно неведение за мъките ми.
Created by Arrakis Studio