Subscribe to

Клеча приведен, напъвам се зловещо и очевидно раждам багер.

Междуушното напрежение замазва периферията и концентрира погледа ми над една микроскопична точка пред мен, където микроскопична мушица обитава малкия си свят от фаянс, в абсолютно неведение за мъките ми.

Бръмченето на компютъра е единственият звуков фон на самотното ми вечерно съществуване в рязък контраст с гърмежите и пиянските подвиквания, идващи приглушено от другата страна на пвц дограмата.

Тихото и замръзнало спокойствие на квартала е по припятски призрачно и времето е спряло, докато народонаселението доволно хърка, преработвайки снощното преяждане.

Pages