Стиснато

Вися в мазето и като всеки уважаващ себе си домашен майстор човъркам безцелно - правя стойка за новите си бургии от Лидл.

В един момент много рязко ме напъва, ама не онова истеричното, за което човек знае, че предвещава течни неволи, ами нормална ректална тежест, но много, много силна.

Понеже съм в средата на работния процес и всички инструменти са наизвадени, решавам, че ще стисна зъби и анус и ще изтърпя, докато довърша заниманието, защото професионалистът в мен знае, че по принцип тия неща са на приливи и отливи - ако изтърпиш конвулсиите, ще отмине за около половин час.

Да, ама не - преживявам следващите 20 минути в постоянни контракции и разкритие и с последни сили сдържам фронта, за да не експлодирам и обагря цялото мазе в кафяво.

Съответно подпрян изотзад от стихиите, поставям своеобразен рекорд по най-припряното рязане, дупчене и завинтване в историята на домашното дърводелство.

Накрая с триста зора и на прибежки се прибирам и вихрено нахлувам в обителта като Вермахта в Полша.

Откъдето и ви споделям тези редове.

Average: 5 (1 vote)