Гости

Нетипично, но чакам гост. В безцелните моменти преди уговорения час лекичко ми се присира, но позивните не са нищо особено. 

Все пак се усамотявам и присядам небрежно с телефона, мислейки си, че няма да е нищо страшно, но по-добре да отхвърля това задължение, докато няма публика.

Но не - отварят всички порти Адови и потича лава. Изтича около половин кубик в течно агрегатно състояние, а аз благодаря на фекалните богове, че не съм се пробвал да пръдна преди това.

Гостът идва, тече цивилизована комуникация, но в един миг отново получавам повиквателна, при това спешна. Предвид приключилата по-рано ситуация, решавам, че пак ще имаме течна дружба и веднага тичам към порцелановия храм.

Сядам и изстрелвам Най-Гръмката Пръдня На Света, в няколко действия, грандиозна като опера. Толкова грандиозна, че при последните напъни, в които още продължават тънки и звучни трели, аз се съдирам от смях и на всяко хилене подпръдвам още малко.

Мисля, че са ме чули и в отсрещния блок.

Average: 4.3 (3 votes)

Коментирай