Same shit, different year

С нихилистичната апатия на външен зрител наблюдавам хаоса наоколо - претъпкания от паркирали по врачански паркинг на супермаркета, ръгането с лакти за последните пържоли и луканка вътре, мили питекантропски взаимоотношения между отдавна омръзнали си семейни двойки и прочие добре познати елементи на беге стила.

Целокупното гражданство с извънградски манталитет се е заело насериозно да демонстрира фалшиво благосъстояние и да посрещне новата година в разточителство, с което да компенсира очакващия го пореден отрязък от жалко съществуване в посредственост и бързи кредити.

Преждевременно наквасени олигофрени са наизлезнали на балкона си и ръсят артилерия с широки пръсти, докато гръмката ми псувня не отеква из квартала и във възцарилото се затишие осезаемо се усеща насраното им мълчание. Поредните жалки страхливци, разбира се.

Строго, но справедливо замазвам и запълвам с фекален пластелин (пресен и току що доставен от подопечния любимец) дръжката на някакъв видински селтак, намерил за необходимо да паркира на детската площадка, изхвърлям поредните няколко въргалящи се по земята боклука в близката кофа и отново се барикадирам в мавзолея на самоналоженото си отшелничество.

За да продължа да стискам зъби и да изтърпя още веднъж по толкова.

 

Average: 5 (1 vote)

Коментирай