Патриотично

С приближаването към гейта за полета ти наоколо започват да се мяркат непогрешимо балкански физиономии. Трио неандерталци, издокарани в официалните си анцузи, а единият и с каубойска шапка за разкош, гръмогласно коментира с неутолима злоба всички около тях. Не подозират, че ги разбираш и най-вероятно не подозират, че из европата може и с лична карта. Кво си тръгнáл без паспорт бе, да ти еба майката.

Първата гледка, която те посреща след приземяването, е на гащеризонест чичка, който сърцато псува след неуспешен опит да паркира камиона за багаж. Не е нужно да можеш да четеш по устните, за да разбереш поантата на мисълта му. Кво сте тръгнáли с тия куфари бе, да ви еба майката.

Табелите из позагубилия блясъка си терминал две са в абсолютен контраст със събратята си из европата - неинформативни, неразбираеми, неинтуитивни в най-добрите традиции на дай-ше-напишеме-всичко-на-ариал-с-главни-букви-да-се-вижда-ма-после-ше-го-смачкаме-малко-че-не-се-събра-да-му-еба-майката. Кво ше ми четете, да сте чели. Да ви еба майката.

Кисел митничар проверява поредния документ, после се извръща леко, протяга се, казва си две приказки със съседа по стол. Не бърза, тя опашката нека си се трупа. Погледите ви се срещат и ненавистта в неговия е кристално ясна. Кво ме гледаш бе, да ти еба майката. Ше чакаш.

Багажът започва да се материализира по мърлявия белт, щедро разреден през 5 метра. Някой отзад хвърля куфарите ядно един по един и след всеки следващ спира да почине, щото така и така няма бърза работа. Кво сте помъкнáли в тия куфари бе, да ви еба майката.

Бакшиш с вид и консистенция на телешки шол те поглежда с кръвясалите си очички и успява да материализира едно "хтрхфхфхтгхтл" в отговор на твоето "добър вечер". Кво ми говориш бе, да ти еба майката, не видé ли, че отпреде се кáчи друг.

Примирено въздъхвам, докато съзнанието се рее из събралите се купесто-дъждовни мисли и отчаяно търси из главата изостанали оправдания защо продължавам да искам да се прибирам.

Мила родино, ти си земен рай.