Тръбна естетика

Вместо след задължителния половин час свирене дневно да седна и да посвиря още малко, което не би ми се отразило зле, аз обикновено обикалям критично конструкцията, оглеждам внимателно от всякакви ъгли и набелязвам нови и нови цели за мародерство.

Вчера примерно ми направи впечатление кофти положението на рамената, влизащи в двете предни вертикални тръби, а именно оригиналната ми идея за окачване на кабелен фус:

и рамото, на което се крепи 12" сплеша:

Слизат буквално до дъно във вертикалните тръби, което обезмисля 30 сантиметровата им мандинговска дължина, а и според личните ми барабанно-фетишистки естетически виждания не изглеждат особено добре.

Но след малко работа с толкова често споменавания тръборез и отново с 4.8мм бургия за метал (слагайте предпазни очила винаги при бачкане с железа, това не е майтап), нещата значително се подобриха, както на десния:

така и на левия фронт:

Като предимства от успешно проведената операция могат да се изтъкнат следните аспекти:

1. Четирите вертикални тръби на рака вече са еднакво дълги
2. След отнемането на 10 сантиметра от всяка тръба, обемът и тежестта на сака, в който събирам железата, спадна с още малко (но от сърце)
3. Когато рамената излизат почти до половината навън от вертикалния кламп и са фиксирани със съответните гибралтарски мемори локове, системата е стабилизирана дотолкова, че мога да си облягам отгоре стоте свински кила спокойно за проба, без да се усеща каквото и да е поддаване
4. За откаченото ми съзнание изглежда значително по-добре на външен вид

И тъй като предимства без недостатъци няма, сещам се за два на първо четене:

1. Ако продължавам да го окастрям тоя рак оттук-оттам с по 5-10 сантиметра, скоро от него няма да остане нищо
2. Изгубих безвъзвратно още един следобед

Така е то, който няма акъл, има тръборез.

PS: Който не знае кой е Мандинго, да пусне един гугъл.