Изпитание

С превъртането на всеки следващ час от настъпващия ден тягостното усещане за чревна тежест се разстила бавно и неумолимо като широк антициклон от вечерните новини.

Липсата на съпътстващата по принцип звукова панорама друг път би ме озадачила, но в момента много точно подчертава мрачната и нагнетена гастро-интестинална обстановка.

Изтормозеното съзнание прескача истерично по мисловните вълни, без да може да се спре никъде, а митническият контрол е впрегнал последните си сили и стиска зъби и сфинктер, за да блокира напора на природните стихии.

Панически нишки са на път да плъзнат от мозъчния бедствен център когато почти усещам как потенциалната енергия на снощното китайско у мен е на прага да се превърне в кинетична.

А изходът от бедствената ситуация е несигурен и забулен в необозримото бъдеще, тъй като някой умник е спрял водата и нямам никаква идея кога ще благоволи да я пусне отново.

Чудя се дали в знак на персонален протест да заема стартова позиция на балкона и да изстрелям един богат кафяв протуберанс по адрес на големия лош свят.