Мартин

Беше може би единственият човек, който искрено се кефеше на нескопосаните опити да се прави прогресив в осраната ни родина.

Беше винаги на първия ред, не пропускаше концерт,  знаеше наизуст парчетата дори на най-краткотрайните формации и винаги държеше ключови акорди на въздушния си клавир, за радост на околните.

Беше отчаян ентусиаст, нарамил огромния си Мотиф в алпинистката раница, два пъти по-голяма от него и балансиращ трудно в екстремизма на градския икарусен транспорт.

Беше и рядко талантлив и старателен музикант, наясно с тонове архивна и апокрифна музика из дебрите на въпросния неблагодарен стил.

Беше донякъде странно, но изключително добро и възпитано момче, тотално неприложимо за пост-комунистическата мутренска реалност в жалкото подобие на държава, чието жалко подобие на здравеопазване го съсипа.

Почивай в мир, Марто.

Горд съм, че макар и за малко сме свирили заедно и че макар и за малко съм успявал да ти докарам позитивни емоции с недоклатените концерти на недоклатената си група.