Перпетуум

Приведен над фаянсовия олтар, момента се боря със синдрома Безкрайно Лайно.

Стоварвам, решавам, че съм готов, след което стоварвам пак.

Пак клеча, пак чакам и пак стоварвам, грамаж и консистенция - чек.

След четвъртата поредна пратка започвам вече леко да се усъмнявам дали нещо не се е объркало в пространствено-времевия континуум.

Защото май ще има още.

Не е гласувано

Коментирай