Deadline

Имагинерната финална права се разцепва на все по-дребни фрагменти време, в които нервно компенсираш седмиците безтегловно подмотване пред компютъра.

Часовете от работния ден са се сляли в замазан фон, закърнялата от обездвижване телесна механика безнадеждно се е схванала, очите и главата болят, а под професионалния мазол мишката с рязки движения мести лейър след лейър в добрия стар фотошоп.

Чревната тежест, която сутринта се е характиризрала по-скоро с палаво-пожелателен характер, се е развила лавинообразно по протежение на напредващото време и вече вие истерично сирените за анално бедствие на най-безкомпромисни обороти.

При поредната яростна спазматична атака най-накрая се поддавам на стихиите, зарязвам изкривяването на поредния векторен обект наполовина с отекващи стъпки влитам в керамичния храм, за да освободя трънливия звяр в мен.

Отприщеният фекален вулкан изригва в унисон с всеобщата изнервена обстановка - силно, хаотично и несистематизирано, без да донесе олекотеното удовлетворение, което обикновено асоциираме с добре свършена работа.

Но пък звукът от разкъсващата се от реактивно ускорение фекална маса е нещо, което няма да забравя скоро и определено внася ново измерение в кенефните ми приключения.

Лошото е, че сътвореният в най-добрите горграйнд стилистични традиции резултат подозрително прилича на недовършения проект, който съм изоставил на монитора.

И към когото трябва да се върна спешно, защото в реалния живот пускането на водата уви не е решение за всички проблеми.