Сравнение

Вместо най-накрая да преборя досадния CSS проблем, около който цикля последните дни, поскърцквайки в китайския стол тип директорски, умувам коя от следните ситуации е по-патетично-самосъжалителна.

• Сцена 1
  
  Изнасилена репетиция в мухлясалото мазе на действащия мавзолей на бг соц естрадата Балкантон.
  
  Провежда се символична гавра с труп под формата на дезорганизирано преаранжиране на пенсионерски композиции за един инструмент по-малко.
  
  Като атмосферата е толкова некреативна, че целенасочено не се намесвам, мълча и тихо чакам да стане време за свършване.
  
  За разлика от не толкова отдавнашни времена, в които живеех, дишах и съществувах заради тази музика и идеите буквално светеха като ореол над главата ми.
• Сцена 2
  
  По гащи и чорапи, брадясал и сам вкъщи, със слушалки на рошавата глава се превъзнасям нескопосано зад инструмента за радост на съседите.
  
  В жалък опит да пресъздам едни мимолетни, но пък ярки мигове от една друга държава, в които музиката наистина носеше удоволствие.
  
  Но беше и продължава да е чужда, поради което тъжно мога да си припомням за нея само чрез домашни самотни занимания.

Но с псевдофилософско умуване няма как да запълни дълбоката мисловна празнина, появила се на мястото на блаженопочившите ми единствени досега смислени музикални занимания.

Която вместо това бавно, но сигурно се пълни с толкова добре познатата ни житейска кафява субстанция.