Изненади/неизненади

В полузаспалата сутрешна мъгла на подпухналите ми сеннохремави лигавици се прокрадва лека изненада, когато заедно с поредното кихане рязко се изстрелва газов откос, от който става ясно, че ситуацията хич не е под контрол.

Но никак не е изненадващо развитието на толкова добре познатата парлива тревога в сервизните помещения, довела до отривист спринт към изповедалнята и изригване на гладка мощна струя от далеч по-течно агрегатно състояние, отколкото би ми се искало.

Уви, също не са особена изненада и огнените мъки, прогарящи болезнена следа във все още недосъбуденото ми зъзнание, както и гледката, която знам, че ще ме очаква при поглеждане в пиедестала, но въпреки това надзъртам с научен интерес.

Не е изненада и че за пореден път давам пред себе си тържествена клетва да прекратя експериментите си с люто, защото на всички е ясно, че няма да го направя.

Но финалната изненада се случва когато привикан по спешност от второто полувреме на сутрешното фекално дерби, вместо масивен материал обнародвам сред фаянса една звънка като майски бръмбар пръдня без никакви вторични (д)ефекти.

From this point, it's all downhill.