Прогресив

След мислено прехвърляне на всичките литературни клишета, употребявани от празнодумците, серящи смело "музикални ревюта", мисля да се дистанцирам от този противен начин на мислене и просто да споделя, че новият албум на Поркюпайн Трий е неописуемо добър.

Мрачен, но без да е самосъжалителен и хленчещ.

Красив, с липса на каквито и да е излишни мелодраматизми и разточителство.

Различен, с тотална липса на каквито и да е музикални, текстови или мисловни клишета.

Изключително премерен и премислен, така че всяка нота и най-вече всяка пауза си е точно на мястото.

Звуково съвършен, въпреки гадния пиратски рип.

Новият албум на ПТ е в най-чистия възможен смисъл това, което прогресив рокът трябва да бъде в днешно време.

Всичко останало е рециклиране на стари и добре захабени идеи, изсвирени преди много години от едни много талантливи хора в едно по-добро време. А днешното уви вече не е такова.

И Стивън Уилсън много добре го знае.