Истинският рокенрол

Когато изкорениш от музиката всичките натрупани с десетилетия злокачествени шоубизнес образувания, отдолу неминуемо лъсва истинският рокенрол.

Без излишна суета, без позьорщина, без лъскави сценични костюми, без гръмки изказвания, без фронтмен примадона, без излишно показно сменяне на 20 инструмента и без заучени тежки гримаси и погледи.

Остава истинското неподправено удоволствие от това да можеш да свириш на инструмента си и да го правиш на сцена, предавайки енергия на публиката из целия свят.

Чувство, което не може да се опише по никакъв начин и е до голяма степен неразбираемо за този, който не се е докосвал до него.

Е, истинският рокенрол снощи беше категорично представен от четиримата господа на средна възраст, известни като Мистър Биг.

Които чисто и просто излезнаха на сцената и ни смазаха.

When you're this Big, they call you Mister.

Ето и снимки, този път нелоши: Mr. Big

PS: От гледната точка на човек, прекарал почти целия си съзнателен живот мъчейки се да учи да свири на музикалния си инструмент, снощното преживяване беше едно доста успешно смачкване на заблудата, че може би все пак съм постигнал нещо.

От друга страна пък, концертът ми донесе главно позитивни емоции, както и на цялата останала публика, съставена почти изцяло само от музиканти.

Така че Истинският рокенрол си е Истински.

Много истински.