Тъмни балкански субекти
Концертите принципно са един от най-успешните начини да се измъкнеш съзнанието си поне за няколко часа от фекалното всекидневие и да натрупаш някоя друга позитивна емоция, макар и за кратко.
Дори и да те гризе чисто музикантската мисъл, че щеше да е по-добре да си ти на сцената, отколкото да я гледаш срещу теб, си склонен да се зарадваш и оцениш искреността на щастливците пред себе си, стига да я имат, разбира се.
Наред с хилядите известни на цял свят негативни личностни качества, произхождащите от китния ни източно европейски регион люде обаче блестят с нещо непознато в западния свят - склонността и възможността да могат открито и неподправено да изразяват чувствата си, били те позитивни или негативни.
Успях изцяло да се изкефя на безкомпромисния професионализъм, с който първите тъмни балкански субекти ни смазаха със страшно яката си музика, а тъмният балкански субект в светли одежди показа на всички как трябва да изглежда един истински фронтмен от нашия край.
Донякъде успях да върна носталгични спомени по едни отдавна отминали времена покрай свиренето на вторите тъмни балкански субекти, въпреки че малко по-тъмният от тях направи множество глупости, с които само затвърди неприязънта ми към него.
И оцених по достойнство отприщената първична енергия и желязна сработеност при излизането на сцената на третите тъмни балкански субекти, колкото и музиката им да не е за мен.
Ето и снимки, заради които днес цял ден се озъбих от висене пред компютрото и масивно ми писна на знаете кое:
За съжаление този път кафявата река се върна доста бързо у мен - мигове след напускане на залата, а и докато бях вътре, продължавах да усещам далечен кафяв прибой.
Но така е то.