Погром

Грандиозните планове за основни ремонти, нови жилища и прочие демонстриране на загриженост за бъдещето са доста популярни сред хората на моята възраст, явно е някакъв вид социална (д)еволюция.

След дълги години обмисляне и още по-дълги години отлагане, най-накрая се поддадох на ремонтната мания и приложих за пореден път блицкриговата тактика да се хвърля в нещата, преди да съм се усетил.

За няма и един ден беше безвъзвратно заличено всичко, сред което бях израснал и което някакси приемах за вечна даденост. Резултатът ми доведе главно голямо количество противоречиви мисли относно непреходността на живота, вселената и всичко останало.

Дано нещата да се насочат към някакъв по-конструктивен стадий в близкото бъдеще, защото в момента обстановката, която доскоро наричах свой дом и от която в съзнанието си имах първите спомени и образи от мизерния си живот, изглежда ето така: