Минути за култура

Събота късен следобед, Икеа, фраш от селяни с анцузи и диагоналки.

Пикае ми се като на диригент и нахлувам в най-близкия кенеф, където на писоарите вече се е загнездил някакъв досадник и тъй като не ми се пикае рамо до рамо с непознати, се устремявам към първата отворена кабинка.

Напрегнати мигове на разкопчаване, добре познатото разтегляне на време-пространството, когато усещам как налягането постепенно достига до инструмента.

И в този момент от съседната кабинка проехтява звънка и мощна пръдня, която обаче не свършва, а продължава да се развива епично тласък след тласък, реверберирайки из фаянсовия ландшафт, точно като кръговото дишане на тромпетистите.

Целият този спектакъл се развива в рамките на около минута, а аз стоя мирно с гол в ръката и полагам кански усилия да не се разсмея гороломно, нарушавайки всички неписани правила на омертата в публичните мъжки тоалетни.

Стискам зъби, захапвам дори ръка и някакси успявам да се овладея и да източа бойлера по живо по здраво, докато едноличния духов оркестър до мен изтласква последни трели.

Излизам и започвам стратегически бавно миене на ръце, за да мога да видя с очите си героя на деня, а той не закъснява да се появи - много възрастен и много дребен човечец с отруден вид.

Педя човек, лакът пръдня.

Денят ми вече е осмислен.

Average: 5 (3 votes)

Коментирай