Bridge over troubled water

Нощта е дълга, безсънна и прекарана във въртене из гадния матрак на леглото. Безуспешно опитваш да намериш удобна позиция за кофти изкълченото си рамо, ставаш да пикаеш посреднощ, зяпаш мъртвешки тъмните блокове, съставляващи апокалиптичния пост соц пейзаж наоколо.

Опитваш се отново да заспиш, но витаещи безрадостни мисли тегнат над неспособното ти за концентрация съзнание и по същия начин, по който не можеш да се насилиш да свършиш някоя важна работа, се оказва, че не можеш и да се насилиш да заспиш.

Утрото пристига някакси, ти също ставаш някакси, буден си някакси, безрадостните мисли продължават да образуват широк студен антициклон на всякакви екзистенциални, както и тривиални всекидневни теми.

Напук на дразнещо оптимистичното чуруликане на птиците отвън и слънчевия мързелив ден, някакси се заемаш да ровиш из годините акумулирани боклуци в застралелия си дом. Пълниш торба след торба с безнадеждно остарели артефакти, част от които довеждат болезнени спомени за времена, които никога няма да се върнат. Други пък напомнят моменти, които изобщо не ти се иска да са се случвали.

Половината ден някакси е минал, ти още си в някакси средно безконцентрирано, но пък некомфортно състояние, доста сполучливо описано от един приятел с фразата "като уй у ладка вода". А тъмните мисловни водовъртежи продължават да кръжат злокобно из омекналата ти глава.

Но вече е време да се кача на моста над бурната вода, да се заема със закърпване на бента и забърсване на омазаното от всекидневния лайнопоток. Да се отдам на нещото, което обикновените хора така и няма да разберат никога.

Отивам на репетиция.

Imagination is not knowledge. Knowledge is not wisdom.
Wisdom is not truth. Truth is not beauty.
Beauty is not love. Love is not music.
Music is the best. - Frank Zappa