Най-истинският рокендрол
Вече един час тъпият браузър седи отворен и е ясно, че никакви тежки и мъдри слова няма да успея да материализирам, за да опиша нещо, което не подлежи на прозаични описания.
Поне според скромния субективизъм на йорс трули, никога на тоя скапан свят няма да се появи по-голяма и взеобхватна сила от тази на Истинския Рокендрол, още повече ако е персонифицирана от лицето Пол Гилбърт.
Истинската, чиста и неподправена енергия, с която преживява всяка една нота, няма начин да не премине и през теб, особено ако си на 3 метра и посрещаш фронтално музиката в пълната й лавинна сила.
Без никаква излишна показност, без шоубиз фалшиви маски, без преднамерено заключване в безмислени жанрове, когато в артиста го има Онова, музиката просто излиза от него с най-чистия, могъщ и наелектризиращ всички косми в ушите заряд.
Изобщо не усетих как се изнизаха двата часа и дори катаклизмичната газова активност, която измъчваше многострадалния ми чревен тракт, остана на заден план за радост на околните.
От много, много, много години не съм се чувствал толкова добре на концерт, за което най-искрено ти благодаря, скъпи ми Гилберто.
P.S. Масовата гледка на посърнали и дълбоко депресирани физиономии, лепнали си редица велики родни китаристи на тръгване от клуба, беше абсолютно прайслес.
Comments
Коментар от Мъни на Permalink
Леле, размазах се от кеф :)
Коментар от Галин Балин на Permalink
И аз обичам посърнали физиономии на БГ звизди :-D
Коментар от BrowseMan на Permalink
А, Аз за пореден път изтървах нещото, на което си мечтая да присъствам от много години. :(
Дано поне вашите душици са се понапълнили с позитиви... :)
Коментар от Anonymous на Permalink
Какъвто е човек в живота си и мисленето си,такъв е и в свиренето си. /Това е към създателя на този блог-с най-добронамерени чувства/.
Болшинството от родните "музиканти" са просто комплексирани лайномети, които са неодоценени и неразбрани.... и .... т.н. Свирещи от време на време на някоя пошла сценка,репетиращи понякога,защото те си могат и без репетиции,ама нали трябва да посвирват и на инструмента си-репетициите са добро място за това и редовно обсъждащи другите- некадърните и неможещите-присъстващите в разговора се изключват:когато не присъстват и те са от некадърните и неможещите.
Та когато спрете да си мерите микронните музикални постижения,може и да заима истински рокендрол и у нас.
Коментар от Victor на Permalink
От детайлното познаване на материята си личи, че погледът е по-скоро вътрешен, но нейсе.
Колкото до авторът на този блог, какъвто и да е в живота, е отделил половината от него на свиренето си, продължава да го прави и ще го прави и занапред с единствената цел да стане по-добър, пък накрая току виж се получи някой друг микрон постижение.
Дотогава му се надсмивайте колкото искате, той е свикнал.