Изкушения

Безрадостното, безсмислено, безгрупно и безметежно музикантско съществуване напоследък отчаяно се опитва да се компенсира чрез диарични изблици на консумеризъм, точно когато тържествено бях решил, че нищо повече не ми трябва.

Преди много години заради един далечен старкласик мейпъл в един далечен склад в един далечен град не можех да спя нормално месеци наред и ми отне много време докато успея да го преживея.

Откакто наскоро се появи обява за същия тоя сет, всичките разяждащи мисли се върнаха с пълна сила плюс лихвите, въпреки понастоящем презадоволеното ми барабанно състояние.

Както и да е, успях някакси да устоя и вместо това убедих един приятел да ги вземе, така че поне отиват в добри ръце, а аз ще ги преживея отново, поне вече знам как.

В същото време Мапекс изкарват супер специална ограничена серия - цял сет, базиран на един от новите Блек Пантер-и, което аз тайно желая от момента, в който се появи, въпреки че изобщо не ми трябва.

Естествено силата, с която забърквам нечисти помисли по адрес на тоя сет, е правопропорционална на абсолютната му ненужност и безсмисленост в и без това непродуктивния ми барабанен свят.

И в крайна сметка замазвам мъката с необмислено строене на поредната пясъчна кула от музикантска техника, за която изпитвам силно подозрение, че няма да помогне за нищо, освен за задълбочаване на лайняната ми затъналост. 

Но за това друг път.