Болестно състояние

Приглушените звуци от Южния парк се процеждат през вечерните вятърни пориви и разклащат илюзорните основи на изкуствено поддържаната отшелническа тишина в Мавзолея.

Смазан съм и по всички възможни флангове и от алергии, от мускулна треска, от типичната всеобхватна пострепетиционна умора и не мога дори да си отворя подутите като старовремски бушони очи, но вече мислено отбивам настоятелните атаки на изкривеното си музикантско съзнание.

Което яростно се опитва да се отскубне от кучешката верига на прагматичността, защото нещо го тегли към сцената по възможно най-атавистично-рефлексен начин.

Както безброй знайни и незнайни дребни мухи, блъскащи се в забравена светеща крушка,  оплескана с остатъци на предшествениците им и овехтяла от тежестта на времето.

Сцената, колкото и да е долна и импровизирана, те привлича яростно независимо дали има вероятност да си на нея, или просто да си около нея и да злословиш по адрес на тези на нея, защото тайно ти се иска да си на тяхно място.

Но вместо да съм там, продължавам да водя упорита борба със себе си и да подпирам отчаяно вратата, през която атакуват болестите ми.

Лошото е, че гореописаната такава е неизлечима.