Vidima Storm

Гастроинтестинални родилни мъки невъзпитано ме изритват от леглото още преди досадното всепроникващо слънце да е сигнализирало появата на поредния гаден ден, ужасно напичайки мавзолейните стъкла.

Минути по-късно, замислено проскърцвам с компютърния стол, леко запотен и олекнал с няколко кила след мощния и учудващо гладко преминал блицкриг на порцелановия дансинг.

Но в този миг измамното спокойствие е грубо нарушено от остър чревен спазъм, който ме сгъва през средата и спешно ме изстрелва с параболична засилка обратно към обителта с мрачното предчувствие, че днешният втори епизод съвсем няма да е от романтичен филм.

Разразилата се зловеща буря редува безразборно изгарящи импулси на разкривяваща лицето болка и ураганни шприц пориви в отявлено течно агрегатно състояние, а в края й съм толкова морално, психически и физически сломен, че и думите са безсилни.

За пореден път си обещавам най-тържествено да преосмисля поне частично отношението си към китайското, докато митническият пункт изстива бавно сред дискретна мараня от тежки газови фракции.

Не е лесно.