Mini me pt. 2 - рамките

Дълги часове пред илюстратора в чертаене на сложни схеми, умуване как да се нареди всички, изтриване и прерисуване наново.

Разпитване и подмотване из всякакви маргинални продавалници на дървен материал, след което заебаване на комуникацията с малоумници и масивна поръчка от Баухаус, от която изстрадалата кредитна карта се разтяга с пукане.

Разбичване на най-дългите летви пред входа за радост на всички любопитни съседи, след което разнасяне по 8 етажа стълби, което все повече ми напомня колко бързо се отдалечава младостта.

Часове, изпълнени с пот, стружки, сподавени сквернословия и кухи изкънтявания от паднали върху нечия празна глава недосглобени рамки.

Резултат, не изглеждащ съвсем като спретнатите илюстраторски чертежи, но оправдаваме дърводелските си неумения със самоуспокоението, че ще все пак свърши работа.

Поредният транш в бездънната финансова яма.

Всичко ме боли.

А, ето и снимки: