Рокендрол

Спареният от задушната сутрин задник е залепнал за изкуствения стол тип директорски, на който се разплува отчаяното ми нежелание да подхвана омачканите листове със схеми, оферти и нескопосани рисунки, за да осмисля поредния си тъп работен ден.

Уви обичайна обсрана обстановка, която няма как да бъде по-диаметрално противоположна на поредицата образи, безпристрастно предадена от едикойси немски сателитен канал и цяла сутрин обикаляща компютрите на всички нас, wannabe рокстаровете, скрити в дребните си дупки.

Във въпросната паралелна вселена се случва истински рокендрол,  от този, който почти вече не е останал. Слаш и компания разбичват на дребни трески омазаната от немска бира и пот сцена на Рок Ам Ринг и силата на трифазния им волтаж успява да протече към всички лузъри по света през прозаичния ютюб.

И дълбоко да жегне закърнели желания, потънали дълбоко в кафявото на всекидневната досада и болезнено припомнящи усещането от атмосферата на летните европейски фестивали.

Която много трудно можеш да забравиш, когато веднъж си минал вече през тях, особено ако си бил от другата страна на оградата.

Но млъкни, сърце.