Близо и далече

Хаотичната диария от друпалски променливи и полуразмити  конфигурационни схеми се блъска в кънтящото ми от бомбардировката съзнание, а подутите трудно нефокусиращи очи и вечно схванатият врат само допълват описанието на поредния фекален работен ден.

Изпълнен с избутване на безнадеждно забавени обещания, надлъгване с обичайните неплащащи нагляри, всеобхватна мавзолейна скука и сгърчващ глад, който безуспешно се опитвам да прикрия с някакво гадно грозде.

А междувременно в една невъзможно паралелна вселена, Летисия Каста се намира само на няколко километра от жалкото ми самосъществуване.

Вселена, до която никога няма да се докосна.

А гроздето е кисело, естествено.

Колко подходящо.