4 hours ago

Лаконичното туитър съобщение е хвърлило всички форуми в ожесточено празнодумство, а аз замислено проскърцвам със стола и съм се заровил в тъмни мисли и прашни спомени.

Студените прагматични факти са пределно ясни и посрещат с лека насмешка склонността ми да отдавам каквато и да е емоционална значимост на това, че някой си прехвален музикант някъде си напуснал прехвалената си група.

Но дългогодишната ми привързаност към тази музика съвсем не е едностранно черно-бяло идолопоклонничество и сляпо благославяне на техническото съвършенство от няколко американски (и един канадски) вечно кисели чичака.

А по-скоро разпрострян над период от 15 години саундтрак към мизерното, но все пак мое си съществуване и всяка една нота от нея свързвам със съответните дълбоко лични настроения, мисли, говежди надежди, ефимерни желания и глупави постъпки.

Колкото и неприятно да се усещаше влизането им във фекални коловози напоследък, ДТ бяха, са и ще останат автори на най-дълбоко навлизащата в лайняния водовъртеж на съзнанието ми музика.

Нито имам право, нито пък желание да коментирам кой е добрият и лошият в разигралата се латиносапунна ситуация, но след неизбежния паралел с безславната пенсионерска кончина, много добре мога да усетя болката от рухналите пясъчни замъци, крепящи се на крехък междуегов баланс.

Но пък имам право да ми е криво, от чисто фенска гледна точка.

Comments

Хората са казали "Всяко зло, за добро", мисля не са излъгали много. Дали случката е зло или пък не, е въпрос на безмислно излишни разсъждения, след като тя вече е факт. Аз лично стискам палци за втората част, "за добро", надявам се да успеят да намерят общ език,  и да "проговорят" с нови сили. Пък ако ни зарадват с нещо хубаво, чудесно. Ако ли пък не, здраве да е, ще продължим да си ги слушаме и ще си спомняме с усмивка :).

Ще дочакаме да дойде лето 2011-то и ще чуем.

Мамка му, надул съм си ги, с твърдото решение да се освиня тази вечер - с ракии, бири и ДТ, в личната ми кочина, насаме със себе си.

Криво е, много. Да, вече доста по-рядко си ги пускам. Но това са 17-18 години, през които са били един от най-важните и, както казваш, най-дълбоко влизащи саундтраци на живота ми. Няма тука лоши и добри. Има едни типове, които участваха в оформянето на нашите съзнания, подсъзнания и светоусещане.

Имаме си правото да тъгуваме (при мен напира и коварна сълза, признавам), но нека са живи и здрави. A change of seasons. Наздраве за брадатото, татуирано, лудо животно Портной!

Изобщо не симпатизирам на евреина, особено след няколкото ми срещи с него, но това е друг въпрос.

Бих могъл да кажа доста за него, но предпочитам да не говоря зад гърба на някой, след като не мога да извадя по-голям от неговия.