Както всеки път

Вкопчвам се отчаяно в поредния прекрасен на пръв поглед проект, наивно въобразявайки си как комуникацията с англичанин би била евентуално по-цивилизована от обичайните в работното ми ежедневие бг пост соц рогачи, както и последващите препоръки извън границите на родния кенеф.

Развитието уви не закъснява да се оцвети в непоколебим фекален нюанс - всичко се точи с месеци, хиляди дребни и не толкова дребни подробности биват небрежно изисквани впоследствие въпреки напразните усилия на здравия разум и на моменти инфарктната ми дипломатическа дейност.

Неотговорени безкрайно дълго време имейли, следвани от изненадващи включвания с непорочна жизнерадостност, все едно не е минала половин година, отново и отново нови хаотични мисли на негово величесто Безкрайно Креативния Клиент.

Ходенето по мъките най-накрая приключва с масивно главоболие и изпилени нерви покрай двудневна борба с абсолютно неописуемо малоумен германски хостинг, за чийто интерфейс хиляди томове кафява проза не биха могли да поберат гневното ми мнение.

Безрадостното заключение, че за човешката простотия междудържавни граници явно няма, ме кара с примирена измъченост да пратя на лайнояден воаяж всички виновици - от английския дришльо през олигофрените нацистки псевдохостингари до милата дама, която ме насади в този малък личен ад, вместо да го беше поемала навремето, когато трябваше.

Както и да е, да заповядат следващите.

Average: 5 (1 vote)

Коментирай