Oldie Goldie

След скорошния ъпгрейд на тукашния небесно кафяв друпал успях да подкарам флаш плейърите за мултимедия и съответно оттук нататък мисля да се заема с алтруистичната идея да споделям музика, достатъчно интересна, че да размести (надявам се) по един или друг начин междуушното разстояние на тукашната камерна аудитория.

Днешната доза се изразява в един изключително интересен импромптю инструментал на любимите ми Jethro Tull. Извадка е от наскоро издаденото им полу-видео-полу-аудио DVD от легендарния им сателитен концерт в Мадисън Скуеър Гардън и покрива момента, в който изчакват да спре прякото видео предаване, за да си продължат шоуто по нормален начин.

Интересното е, че тук Андерсън не присъства свирейки, а пък по доста нетипичния стил може да се предположи и че не е негова музикална идея, а по-скоро на Джон Еван(с), тъй като не си прилича особено и на останалите им концертни инструментали от периода, в които ясно се познава влиянието Мартин Бар-ово.

В средата можете да се срещнете челно с може би най-криминално неоправдано неизвестния велик барабанист на този свят, а именно брадатата личност Баримор Барлоу, за когото смело мога да твърдя, че е по-важното от двете ми най-големи влияния в областта.

Приятно слушане.