Програмата за деня

...се очертава да бъде все така лайняна в обозримото бъдеще.

Сутрин рано коремни преси на тясното стълбище, след което мрънкане от страна на сигнификънт адъра, че не й е удобно местоположението за ходене на работа.

Закарване до работата й и връщане обратно по най-бързия възможен начин през целия шибан сутрешен трафик.

Трескаво довършване на безкрайните малоумни флаш банери за известна столична промотърска фирма, които поради лоши бизнес преговорни умения правя общо взето за без пари.

За поредна седмица очакване на Великия Кандидат Клиент да реши да благоволи да се обади, за да сме били "почвали" най-накрая - песен, която слушам на рипийт от доста време.

Опити за възобновяване на тренировките на крайно недостатъчното пространство, което съм избрал за целта, поради липса на по-добро и поради факта, че тъй като не съм си вкъщи, не мога да разполагам чугунени тежести по скъпоценните подове.

Тичане до другия край на и без това прекалено големия град, за да контролирам умело подмотващия се майстор, който цяла сутрин ще се подпира, докато липсвам.

И никъде в горепосочената програма не се съзира точката, в която все пак правя някакви финансови постъпления, които да мога да изхарча по безкрайния ремонт.

Да серем аз.