Клубът

Вечерната градска тривиалност се състои се от безбрежно осрана телевизия, спорадични спирания на тока и упорити опити да не се заслушвам в изобилието от светлокафява словесна диария на двете ми съседки на име Светла, които успоредно запълват звуковия ефир и няма строителен материал, който да ги възпре.

И за да е картинката пълна, една толкова тривиална случка като късното поръчване на долнопробни евтини пици вкъщи, довежда до изненадваща прагова среща със стар познат барабанист.

Не е ясно коя от двете страни е по-лайняна - тази на неуспешния бизнес, довел до преквалификация в нощно разнасяне на пици, или тази на безтегловното съществуване в самотен мавзолей и социопатна (зло)употреба на единствената поръчка, при която няма пряк контакт - викането на пици от интернет.

Но с наполовина произнесени думи и загатнати преглъщания на тежки истини и на двамата ни стана ясно, че в крайна сметка сме част от един голям клуб.

Клубът на Неуспелите Музиканти.

Comments

:lol: значи все пак вече се възприе изобщо като музикант (бил той и неуспял)? това е напредък!!! :) от друга страна, какво не си успял пък толко -- май никога не си си мечтал да свириш в бенда на лили иванова...
(абе да не би питкин да разнася пици?!? :confused: )
Питкин е човек-енигма. :) Разнасящият пици преди две-три епохи време беше барабанист на популярната в Севастопол група Декада, която даде на днешното метъл поколение вокала на ретроградните Еридан.
Аз така преди време се качих в таксито на Жоро, дето навремето държеше репетиционната на Сточна гара, негре; неизказаното помежду ни общо взето беше същото.