Фердо

Абсолютно безмълвен и разбит съм от могъществото на току що разказаната ми драматична случка, затова я споделям в пълния й натурален и уханен вид без съкращения:

В детската градина имаше един циганин на име Фердо. Той беше доста уродливо циганче със сравнително светла кафява кожа и голяма квадратна глава, беше олигофрен.

Следобед даскалките ни слагаха да спим в същата стая, в която играехме. Леглата бяха вертикални падащи и се затваряха към самата стена на игралната стая и по този начин се освобождаваше място за игри. Хващаш леглото за долния край, където са краката, вдигаш го и то се затваря вертикално в стената, а възглавницата остава долу до земята.

Циганинът Фердо задължително се насираше при всяко следобедно спане. Легне ли да спи следобеден сън, гарантирано е, че ще се насере.

Един ден легнахме да спим и Фердо се насра много обилно, ама много, много, много обилно.

Даскалките за пореден път изпаднаха в истерия и за наказание затвориха насрания Фердо в стената, при което той е стоял насран надолу с главата вътре в затворената си обител. За 3-4 секунди го държаха така, след което отвориха леглото и Фердо тръгна през стаята да го мият.

При което аз видях най-грандиозната фекална гледка на света -
пликчетата на Фердо бяха пълни с лайна и бяха увиснали до коленете като в средата се люшкаше огромна камара лайна и при всяка негова стъпка лайната изпадаха отстрани през опънатите надолу крачоли на пликчетата.

Така той направи триумфален поход през стаята като оставяше по едно парче лайно на всяка крачка. Все още помня гневното просъскване на даскалката: "Не човек, вол е срал тука".

Миха го с маркуч с ледена вода в офиса. Всички деца гледахме Фердо като реве и се мята под струята също като Рамбо в Първа кръв.

Респект.