The Force

В ранната тиха сутрин вътрешният мир е пресечен от рязки и категорични контракции, каращи те да станеш и да ходиш нервно из стаята, за да отложиш с още малко неизбежното.

Честотата на спорадичните газови залпове се сгъстява, но всеки следващ става все по-рисков, докато не се стигне до повратната точка, в която всеки професионалист знае, че трябва да спре.

След като банята най-накрая бива освободена, нахлуваш вътре като Червената армия в Полша и в този замрял във време/пространството миг светът се приготвя да усети една от най-първичните и истински сили.

Посредством добре отработени през годините техники много внимателно даваш плавно начало на разтоварването, вещо регулирайки работната сила и степента на шлюзова открехнатост, докато системата не достигне оптимални работни обороти.

Тягата е толкова мощна, че резултатът бива буквално разкъсан при срещата си с бялата севлиевска повърхност и прилича на жертва на особено тежка автомобилна катастрофа. Звуковото оформление е подходящо и също така монументално.

Моментално постигнатата възвишена лекота, съчетана с отшумяващите ректални болки, наподобява достигане на отдавна заслужена нирвана. Коравото ти навикнало с превратностите на съдбата тяло не се сдържа и отронва една дълбока въздишка.

Философски съзерцаваш екзистенциалната гледка, когато при натискане на финализиращото копче нивото на водата в задръстения от баластен материал супник се покачва опасно все по-високо и по-високо и времето отново се забавя с всеки следващ качен сантиметър.

Екзистенциализмът се изпарява мигом при достигането на развръзковия момент, в който законите на физиката надделяват и съдържанието на белия трон шумно се изнизва по каналния ред в посока нейде към лазурното море.

Дъ форс из уит ми.

Можете да ме наричате Фарт Вейдър.