Хостерично

Драги ми безличен анонимен съпорте на хост.бг,

Допускам, че не осъзнаваш факта колко незначителен боклук си и че колкото и да се опитваш с нагли и явни лъжи да се изкараш невинен в една нелепо проста ситуация, няма как да ти мине номерът.

Защото когато аз съм работил съпортска длъжност, майка ти те е гонела около селския външен кенеф да ти изтрие осрания дребен задник, докато ти си откривал нови житейски хоризонти, заключаващи се в говняни запетайки по варосаната стена.

Достатъчно добре си разбирам от работата, за да знам какво искам, да знам какво да попитам и да знам какво да очаквам и да знам къде и как да гледам в реално време дали се случва, или не.

Може би скрит зад анонимността на гадната офис атмосфера и досадната нощна смяна, си мислиш, че имаш върховна власт над всички недостойни нисши същества, наречени юзъри и че исканията им по принцип са тъпи и можеш високомерно да ги отсвирваш.

Но в случая би могъл само да имаш късмета, че нямам нито нерви, нито време да се занимавам с незначителната ти персона като  оформя един прекрасен подробен и разгърнат във времето запис на лъжите и грешните ти твърдения и го пратя на шифт мениджъра ти в комбинация с 2-3 обаждания на стари приятели на подходящи места.

И поради тази причина ще се задоволя само да те пратя виртуално да ми ядеш лайната с гарнитура от теменужени листенца и да хващаш първата теснолинейка за китния си роден край.

Защото външният кенеф все още чака и за изографисването на запетайки не е нужно да се знае дали post_max_size трябва да включва големината на upload_max_filesize плюс хедърите от заявката.