Баласт

С напредването на лайняния времеви поток осъзнаването на безсмислеността, построена от камари ненужни вещи, започва да се изразява във все по-звънки шамари върху недотам убедителната маска на внушението за музикантското ми призвание.

И в опит поне веднъж да направя нещо смислено по въпроса, реших да се оттърва от всички излишни боклуци, трупащи се с години в самоизмамната графа на консуматорското ако-случайно-ми-потрябва и теглещи ме с тежестта си към добре познатите фекални дълбини на комплексарското гиърхедство.

Едва ли точно тук някой би се заинтересувал, но все пак ето линкове към малките ми спретнати виртуални сергийки:

Прекрасно добре осъзнавам, че колкото и да преливам от пусто в празно материални придобивки, основните положения в проблема няма да се променят кой знае колко, но все отнякъде трябва да се започне.

А нататък - каквото сабя покаже.

Comments

направо не ми се мисли ако бай мангал те усети колко бакър си събрал:)))